Ако си пожелаваш нещо, това е защото виждаш падаща звезда...
Ако си виждаш падаща звезда, това е защото гледаш към небето...
Ако гледаш към небето, това е защото все още вярваш в нещо...
Боб Марли
Не е ли това може би едно от най-често срещаните желания, онова, което иска по-голяма част, ако не и цялото човечество, онова което кара да се сбъднат мечтите[1] ( тук думата се разбира като желание, което се надяваме да е осъществимо, но също така и в истинския смисъл на думата, защото с ъ н я т е нещо, което се случва несъзнателно, а нашите желания започват точно
по този начин).
Това, което приемаме със силна емоция, с огромни очаквания, но в същото време и като нещо трудно, ако не и невъзможно, едно постижение, твърде мистично, твърде утопично, твърде нереално, за да може да се осъществи в съвременното, реално, въздействащо чрез технологиите битие, което ни заобикаля.